ЛитМир - Электронная Библиотека
Разцветников Асен
Страница автора на языке: Болгарский
Средняя оценка книг:
Пол: мужской
Дата рождения: 2 ноември 1897
Дата смерти: 30 юли 1951 г
Редактировал(а): Аментет 21 декабря 2020, 10:12
Мой статус автора:
Выбрать действие для автора  
Об авторе:
Редактировал(а): Аментет 21 декабря 2020, 10:12Редактировать


Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поетписател и преводач.



Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен – Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.



Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929 г.). В периода 1930 – 1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност – сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“.[1] След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.



Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Смятан е за един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с Гео МилевАнгел КаралийчевНикола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.).



След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „Златорог“.



През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.

Название книгиНазвание книгиОценкаОценкаКол-во оценокCтатусДата добавленияAdd time stampЖанрСтр./Год/ЯзыкСтраницСерияГодЯзыкДобавил
Удавници0 (0) 0030.07.2015,
17:26
1438273560Поэзия1/1924/BG11924BG
{"id":"108996","o":50}