ЛитМир - Электронная Библиотека

Одобрителни кимвания от цялата група, никой не възразяваше срещу тази логика след предупредителната атака, в която кралската свита бе забъркана преди около седмица.

— Бенгтсон, ти вземаш Крюсе, Савич и Нормѐн. Две обикновени коли, министър-председателят ще е с бронирана кола плюс още една, така че общо стават четири превозни средства. Канал двайсет и осем, както обикновено. Въпроси?

Бенгтсон, жилав, оплешивяващ мъж, малко над четиридесетте, който беше заместникът на Вахтола, само кимна леко с глава.

— Добре, може да тръгвате веднага — завърши Вахтола и няколко минути по-късно стояха в колите.

Бенгтсон се беше улеснил, оставяйки ги сами да се разпределят преди тръгване и Ребека умишлено бе гледала да стои близо до Крюсе, здрав гьотеборгчанин, който беше в Алфа още от създаването ѝ. Не беше говорила с Деян от инцидента по време на упражнението по самозащита, макар да знаеше, че трябва да го помоли за извинение. Все пак той се беше наранил, а не тя. Но по някаква причина това така и не бе станало, а вече бе минало твърде много време.

Превръзката на носа му все още напомняше за нараняването и той хвърляше кисели погледи към Ребека всеки път, когато му се отдадеше случай.

Мачо дръвник!

Крюсе, от друга страна, беше повече като мил чичо, не ѝ хвърляше никакви погледи, обикновено говореше за съпругата и почти порасналите си деца у дома в Гьотеборг, които виждаше само през почивните дни. Тя го бе попитала защо не си потърси работа там, но той само се бе засмял:

— Веднъж охрана, завинаги охрана, Нормѐн. Сигурно ще го забележиш. Пък и Ирене сигурно не би искала да търча вкъщи през седмицата.

Те взеха обикновено черно Волво S60 и тръгнаха след Събърбана на Бенгтсон и Деян. След петнайсетина минути бяха на Брома.

* * *

Най-накрая дойде!

Почти се беше отказал, вече му минаваше през ума да зареже всичко и да шитне телефона на Гърка, когато лампичката най-накрая замига.

Три дни в магазина на Манге бяха съвсем окей. Да мете пода, да опъва кабели и да трае „World of Warcraft“ през свободното време. А освен това и петстотинтачка на черно в джоба, ако оборотът позволяваше, всъщност не беше зле.

Пък и клиентите бяха свестни. Основно купчина нърдове[67], които искаха да се сдобият с различни джаджи и изглежда гледаха на Манге като на някакъв свещен гуру.

Навсякъде другаде Мангелито беше объркан дребосък, но в тъмния малък магазин той очевидно беше Босът, Кръстникът на тиковете и, изглежда, се наслаждаваше изключително на ролята си.

Доста яко всъщност и трябваше да признае, че промени малко оценката си за Мангстъра. Човекът си беше спретнал nice setup и с бачкането, и със семейството.

Но самият той не беше от „девет до пет“ типаж. Не беше обикновен лузър[68], който да се задоволи с някакъв лайнян МакДжоб. Имаше нужда от нещо друго, нещо, което нито едно място, на което беше бачкал, не бе успяло да му даде.

Предизвикателство, вълнение и малко fucking action!

„Трябваше да стана ченге“, засмя се той на себе си, докато пърпореше на запад с мотопеда на Козела и познатото чувство започваше да го гъделичка отвътре. Тази мисия можеше да се окаже наистина яка.

* * *

Правителственият самолет кацна в предвидения час и всичко вървеше по план. Имаха време за по едно бързо кафе с двама от постоянните охранители на министъра, които ги посрещнаха на летището. Разбраха се за маршрута и разпределението, преди да стане време да минат през портала и да тръгнат към хангара.

Министър-председателят, асистентката му и двама охранители бяха при самолета. Бързо качване в черното, бронирано БМВ и после потегляне към Сагершката къща[69]. Ребека и Крюсе първи във Волвото, после двама от постоянната охрана в подобна кола, след това автомобилът на министър-председателя и най-накрая Бенгтсон и Деян в техния Събърбан.

Включени светлини и пълна газ към ситито.

* * *

На запад по „Хорнсгатан“, малко маневри при светофара на кръстовището „Хорнстул“ и после нататък по моста „Вестербрун“. За разлика от предния му голям подвиг, тази мисия засега беше бедна откъм подробности. Но не се притесняваше за това. НК и „Биркагатан“ също бяха на need to know-basis, чак до големия финал. Всичко, което трябваше да знае, бе къде да отиде и че каквото и да се очакваше от него, то струваше три хиляди проклети точки!

Като се добавеха към пет хиляди и двестате, които вече беше събрал, точките щяха да му стигнат да изпревари петдесет и осми и да се изкачи на върха, при това още тази вечер!

Мисълта за това го развълнува толкова, че за момент за малко да залитне към мантинелата на моста.

„Ladies and gentleman, we have a new leader, number onetwentyeight!“

Стената му с лекота щеше да надмине десет страници.

HP, the Master of the Game.

Всичко, което трябваше да направи, беше се добере до „Линдхагенсплан“ и да чака нови инструкции.

Курът му вече беше полунадървен.

Едва се сдържаше!

* * *

Изминаха „Улвсундавеген“, последва сръчно шофиране на зигзаг от страна на Крюсе, докато подминаваха светофара при кръстовището с „Дротнингхолмсвеген“ където Свенсон[70] послушно отбиваше встрани, за да направи път на примигващите сини светлини. Следваше мостът „Транебергсбрун“ и после навътре към „Линдхагенсплан“.

Тя погледна часовника, 21:12. Ако всичко вървеше така, щяха да са разтоварили обекта при Сагершка и да са готови преди девет и половина. Щеше да ѝ остане предостатъчно време за една тренировка, след като приключеха с прегледа на мисията. Момчетата сигурно щяха да искат да играят флорбол, както обикновено. Най-добре да се включи, макар и да не обичаше спортове с топка. Важно бе да си част от бандата.

* * *

Окей, беше на място, 21:12, точно в определеното време.

Западната част на „Линдхагенсплан“, мостът над „Дротнингхолмсвеген“, точно според инструкциите.

Имаше приложена дори карта, което беше късмет, защото можеше да избира, измежду няколко виадукта и бе принуден да се полута малко, преди да нацели правилния.

Скутерът беше идеален за такива случаи, ако сбъркаш, просто обръщаш и караш по банкета срещу движението. Да, Свенсон, в своя сосеконтейнер[71] бибиткаше и святкаше с фаровете, но какво ти пука.

Той седеше, яхнал мотопеда, и чакаше инструкции. Няколко метра под него профучаваха колите на път към града. Пред него, високо над главата му, се виеше двойният мост на магистрала „Есингеледен“. Заради шума от движението едва се чуваше как двигателят трака на празен ход.

И сега какво’?

Светодиодът започна да мига.

* * *

Наближаваха подпорите на моста. Крюсе караше, защото беше старши и имаше думата при разпределението на задачите.

Ребека стоеше отстрани на седалката до шофьора. Тя погледна в допълнителното огледало от своята страна. Целият ескорт бе тясно събран в лявото платно, скоростта беше около сто, точно според уговореното. Никакви проблеми.

— Подминаваме „Транеберг“, следва „Линдхагенс“ — докладва тя на централата по радиото.

Ако погледнеше надясно и си представеше, че няколко дървета ги няма, скоро щеше да види собствената си къща ей там.

Приближаваха виадуктите на „Есингеледен“. Тя се взря в тъмните силуети. Изглеждаше почти като че на един от мостовете има някого.

* * *

Потърси чантата, гласеше съобщението.

Така и направи.

Мешка на сини райета, както се оказа. Закрепена от външната страна на мантинелата и всъщност почти същата като една, която бе направил по трудово преди много години. Даже цветът на презрамката беше същият.

вернуться

67

Nerd (англ,) — използва се за интелигентни, често интровертни хора със силно развит интерес към наука, компютри и научна фантастика, понякога до степен, която ги прави непопулярни сред останалите хора. Първоначално думата е имала отрицателна конотация, но постепенно започва да придобива неутрално значение. Между нърд и гийк съществува разлика, макар и не точно определена. — Б.пр.

вернуться

68

Loser (англ.) — загубеняк, губещ. — Б.пр.

вернуться

69

Официалната резиденция на министър-председателя на Швеция. — Б.пр.

вернуться

70

Фамилията Свенсон се използва като нарицателно за обикновените, средностатистически шведи. — Б.пр.

вернуться

71

Наименование на Волво 740, най-разпространената кола в Швеция през 80-те. Сосе се нарича представител на социалдемократите, партия, която винаги е срещала силна подкрепа в Швеция, но в миналото е получавала повече гласове, отколкото днес. Затова сосе в случая се свързва с 80-те, когато средностатистическият швед е гласувал за социалдемократите и е карал Волво 740. Контейнер пък идва от характерния ръбат дизайн на колата. — Б.пр.

19
{"b":"252801","o":1}
ЛитМир: бестселлеры месяца
Счастье пахнет корицей. Рецепты для душевных моментов
Адвокат бизнеса
Нет оправданий! Сила самодисциплины. 21 путь к стабильному успеху и счастью
Времена цвергов
Наполеонов обоз. Книга 1. Рябиновый клин
Вербера. Ветер Перемен
Сила воли. Как развить и укрепить
Земное притяжение
Волчьи игры