ЛитМир - Электронная Библиотека

Досега.

И все пак тя никога не се бе съмнявала, че той се е отървал. Такива като Хенке винаги се отърваваха. Който и да бе карал онзи бус, не беше той, тя бе сигурна в това. Хенке беше много неща, но не и терорист.

Въпросът беше дали наистина искаше да знае какво съдържа пакетът?

Остави го да лежи няколко минути, после не издържа и го огледа по-отблизо. Във всеки случай беше с пощенски печат от Франкфурт, естествено без адрес на подателя. Когато го разклати, тя чу леко шумолене.

Взе решение, пое си дълбоко дъх и разкъса пакета с едно движение, толкова рядко, че съдържанието се разпиля по пода с металическо дрънчене.

Няколко секунди тя просто се взираше в предметите, които лежаха долу. Остави мозъка си да възприеме какво представляват, а постепенно и какво означават.

И когато това стана, тя падна на колене, протегна ръце и докато сълзите се стичаха по бузите ѝ, тя ги събра и ги притисна силно към гърдите си.

Шест болта.

Шест ръждиви болта, които някога бяха били част от балконски парапет в южно предградие.

Въпреки годините, по главите им псе още можеха да се видят следите от инструменти. Като че този, който ги бе развивал, не бе разполагал с подходящ ключ или е бил принуден да работи от неудобен ъгъл.

Била е нужна решителност, за да се разхлабят. Голяма решителност, гняв, дори изгаряща омраза.

Но по някаква причина тя все пак бе убедена, че силата, която в крайна сметка бе накарала бетона да отпусне хватката си, бе любов.

Дълго време тя просто стоя на черно-белия теракотен под и плака.

Сърцераздирателен, освобождаващ и дълъг плач.

И после, съвсем внезапно, се бе наплакала.

Изправи се бавно, вдигна капака на канала и внимателно пусна болтовете вътре. После избърза очите си, изплакна лице и тръгна към спалнята. По пътя се спря в хола, дръпна кабела на телефонния секретар и видя как червената лампичка бавно угасва.

Без повече съобщения, помисли си тя и се усмихна криво, продължавайки към спалнята.

По средата на бюрото лежеше червен маркер, а до него, съвсем близо, за да е под ръка, сноп бели залепящи се листчета с логото на полицията.

Тушът бе попил през хартията и част от текста, който някога бе изписан на горното листче се разчиташе.

Добре познат почерк, закръглени, почти детски букви.

„Заслужаваш“, успя тя да прочете и го прие за знак.

Тя събра всичко и отвори прозореца на спалнята, изпълни дробовете си с въздух и хвърли предметите толкова надалеч, колкото успя.

Маркерът изчезна незабавно в мрака, но листчетата се отлепиха и се разхвърчаха на фона на нощното небе като малки планери. Повъртяха се няколко мига, почти като че си вземаха сбогом, после бяха разпръснати от вятъра.

На свобода.

* * *

Точно така се чувстваше той.

На свобода.

Въпреки че беше плътно обграден от хора, коли, изгорели газове и какофония от различни звуци, той се чувстваше освободен. Като че някакво бреме го бе отпуснало, бе паднало от раменете му и внезапно можеше да се изправи.

Направо невероятно чувство!

Беше го направил. Беше им показал на онези мръсници, веднъж завинаги!

Хенрик HP Петершон беше спасил всички. Не само Бека и ченгетата или американската клечка. На практика бе спасил целия свят and lived to tell the tale.

Беше зарязал тъмната страна, беше теглил една майна на злия император и беше взривил Звездата на смъртта на малки парченца!

И дори обществото да не знаеше за героичния му подвиг и да не му се възхищаваше, това всъщност нямаше значение. Коментарите и оценките бяха съвсем излишни.

Той знаеше кой беше и това му беше напълно достатъчно!

Във всеки случай Водачът беше прав за едно нещо. Животът му завинаги щеше да остане разделен на две епохи. Преди и след Играта.

If you don’t change, then what’s the point of anything happening to you?

Сам не би могъл да го каже по-добре!

Въпреки че беше насинен, не се беше адаптирал към часовата разлика и слухът му все още не се бе възстановил след експлозията. Промяната беше очевидна.

В действителност той бе изцяло нов човек!

Истински, real life, god damn superhero и това чувство не можеше да се опише. И точно както истинските супергерои, той мислеше отсега нататък да се придържа здраво към тайната си самоличност. Брус Уейн, Питър Паркър, Кларк Кент и Хенрик HP Петершон.

Не лоша банда!

Life was good.

Life was fucking extraordinary!

Смяташе да се помотае тук още няколко дни, наслаждавайки се на сладката победа, докато си получи паспорта. После бърз скок до Тайланд, в новата си роля на Ник Ортън, турист от Канада. Хесус, с печалбата си от лотарията, щеше да го приеме с отворени обятия, приятелството им went way back. За прехраната щеше да мисли по-късно.

Малко тъпо, че не разполагаше със собствени кинти, както се беше надявал, но what the hell…

Щеше да бъде extra sweet, ако освен че беше взривил Играта till kingdom come, също така ги беше и ограбил. Щеше да може да се издължи на сестра си и да се реваншира донякъде на бедното ченге, което едва не се уби при Линдхагенс. But some things were not meant to be…

Все още разполагаше с лаптопа, който получи от Манге, но това щеше да бъде последната мисия на консервата. Отсега нататък щеше да я кара lowtech only. Щеше да стои ниско под радара и да се скатава няколко години. После щеше да види…

Той сви по една пресечка и избра случайно едно от поне десетте различни интернет кафета, които я обграждаха. Няколко минути по-късно беше в мрежата.

Бърз поздрав за сбогом и няколко мейла до вечерните вестници, после Хенрик Петершон щеше да се превърне в ghostrider, мит, spook story, която другите да си разказват.

And like that… poof, he was gone!

* * *

Badboy.128 says: Там ли си Фарук?

Farook says: Салам алейкум, братко HP, всичко ли е окей?

Badboy.128 says: Всичко е наред, благодаря, бях принуден to get out of Dodge[162] за известно време, както си разбрал…

Farook says: Да, това го схванах. Малко експлозивно парти в Шиста а?

Badboy.128 says: Да кажем!

Farook says: Знаех си!!!! Мамка му наистина здраво си изритал копелетата между краката!

Farook says: way to go!

Играта - i_005.png

Badboy.128 says: no comments!

Играта - i_001.png

Badboy.128 says: Исках само да ти кажа, че всичко е окей, няма да се чуем дълго време. Мисля да lay low and lowtech известно време при нашия общ приятел спасителя…

Farook says: Окей, разбрано. Му lips are sealed!

Играта - i_004.png

Badboy.128 says: Чудно!

Badboy.128 says: Благодаря за помощта, човек, you’re a true friend, a BFF!

Играта - i_010.png

Farook says: YW, de nada[163]!

Играта - i_002.png

Badboy.128 says: No I really mean it!!! Страшно ти благодаря! Ако не беше ти… всичко това, даа всъщност ме накара to see things differently по някакъв начин.

Badboy.128 says: Че трябва да get my shit together схващаш ли??? наистина ми помогна!!

Farook says: Схващам good 4U, bro!

Badboy.128 says: Anyhow that’s it for me g2g[164] всичко хубаво и ще се чуем!

Farook says: Take it easy, HP!

Badboy.128 says: U2, bro!

Farook says: btw само още нещо

Badboy.128 says: Shoot, mr Духовен водач!

Играта - i_002.png

Farook says: Срещнах Рехиман онзи ден в джамията.

Badboy.128 says: О шит как е моя main man

Играта - i_002.png

Farook says: Добре, каза ми да ти предам нещо, накара ме да го запиша, за да е всичко точно.

Badboy.128 says: Окей??

Farook says: Звучи малко странно, но той каза, че ще разбереш какво има предвид.

Badboy.128 says: Напрежението ме убива

Играта - i_003.png
… какво иска да ми предаде пичът?

Farook says: Че цифрите, които не си запомнил, са 397 461 212 035.

Farook says: тук ли си????

Farook says: HP??

Badboy.128 says: WTF

Играта - i_003.png
Играта - i_003.png
!!

Farook says: Добре, помислих, че връзката се изгуби. Нямам представа какво имаше предвид Рехиман, но така или иначе ти изглежда схващаш… обещах да не любопитствам. Между другото трябваше всъщност да ти предам още нещо.

Badboy.128 says: ??

Farook says: Че той ти го казва, въпреки че не си го питал!

вернуться

162

Да изчезна, да се махна незабавно. Препратка към Додж Сити, Канзас, популярна дестинация в уестърните от началото и средата на миналия век. В сериала Gunsmoke (1955-1977) на злодеите често им било нареждано „да се разкарат от Додж“. — Б.пр.

вернуться

163

YW е съкращение от you’re welcome, благодаря, пак заповядай. De nada е испански израз със същото значение. — Б.пр.

вернуться

164

Got to go, трябва да тръгвам. — Б.пр.

69
{"b":"252801","o":1}