ЛитМир - Электронная Библиотека
A
A

Ариста поне знаеше, че не е сама. Щом новините за изчезването ѝ достигнеха до него — брат ѝ, Олрик, той щеше да премести света, за да я спаси. Двамата се бяха сближили в годините след смъртта на баща им. Той вече не беше привилегированото момченце, а тя престана да бъде завистливата, усамотена сестра. Все още се поскарваха, ала Олрик нямаше да позволи нищо да застане на пътя му, за да я намери. Би прибегнал до помощта на Пикърингови — нейното друго семейство. Дори може да прати Ройс и Ейдриън, които привързано наричаше свои кралски защитници. Спасението щеше да дойде скоро.

Ариста си представи закривената усмивка на Ейдриън. Образът се вклини в ума ѝ и отказа да си отиде. Спомени за звука на гласа му, докосването на ръката му, онзи малък белег на брадичката — всичко това преля в сърцето ѝ. Бяха съществували моменти на топлота, ала от негова страна само доброта и симпатия — състрадание за изпитващ болка. За него Ариста беше просто принцесата, неговият работодател, неговата работа, поредният отчаян благородник.

Колко празно е било съществуването ми, щом като двама от малцината ми приятели работят за мен срещу заплащане.

Искаше ѝ се да повярва, че Ейдриън я вижда като нещо специално, че прекараното с нея време на пътя го е привързало към девойката — че и тя означава толкова за него. Надяваше се, че той я смята за по-умна или по-талантлива от останалите. Но дори и да го правеше, мъжете не се интересуваха от ум или талант. Искаха красота. Ариста не бе красива като Аленда Ланаклин или Ленар Пикъринг. Само ако Ейдриън можеше да я види по начина на Емъри и Хилфред.

Тогава и той щеше да бъде мъртъв.

Екотливото стържене на камъни се разнесе по коридора. Чуха се стъпки. Някой идваше.

Още не беше време за хранене. Макар да не можеше да отброява дните в мрака, Ариста знаеше, че храната не идва, докато не изпадне в отчаяние, че вече няма да има дажби. Хранеха я тъй рядко, че тя приветстваше оскъдната чорбица, воняща на развалени яйца.

Два чифта обуща бяха отговорни за стъпките. Първият чифт определи като войнишки, защото крачеха с метално тракане. Другарят му можеше да се похвали с отчетливи подметки, които не звучаха като калпавите обувки на слугите — а в някои случаи, шляпането на босите им нозе. Не, само някой богат можеше да си позволи такива потракващи обувки. Крачките бяха бавни, но не и колебливи. Дългият, отмерен вървеж излъчваше увереност.

В ключалката ѝ простърга ключ и тя изщрака.

Посетител?

Вратата се отвори и ярката светлина накара Ариста да замижи.

Влезе пазач, изблъскал я грубо до стената, за да прикове китките ѝ. Остави я окована и излезе, но не затвори след себе си.

Миг по-късно килията бе осветена от присъствието на регент Салдур, носещ фенер.

— Как си днес, принцесо? — възрастният мъж тъжно поклати глава, цъкайки. — Погледни се, мила. Толкова си измършавяла и мръсна. И откъде, в името на Марибор, си взела тази рокля? Не че е останало много от нея. Ето и следи от удари. Пазачите изнасилваха ли те? Не, съмнявам се — Салдур сведе гласа си до шепот. — Имаха изключително стриктни заповеди да не докосват Модина, докато тя бе тук. Обвиних невинен тъмничар, че я е опипвал — и бедният човек бе разчекнат с волове. Оттам насетне проблеми нямаше. Може да е било малко крайно, но не бих могъл да си позволя бременна императрица, нали? Естествено, в твоя случай не ме интересува, обаче войниците няма как да знаят това.

— Защо си тук? — хрипкавият глас прозвуча странно дори на нея самата.

— Помислих, че би желала да чуеш някои новини, мила. Килнар и Вернес паднаха. Ренидд вече е щастлива част от империята. Плодородните земи на Маранон в Делгоския полуостров имат богата реколта, така че ще разполагаме с изобилие от храна за войниците. Върнахме си и Ратибор, но трябваше да екзекутираме неколцина предатели — за назидание. Простолюдието трябва да разбере какви са последиците от бунт. Преди да бяхме приключили, вече проклинаха името ти.

Ариста знаеше, че той казва истината. Не защото можеше непогрешимо да разчита лицето му, което едва съзираше през сплъстените си кичури, а защото Салдур нямаше причина да лъже.

— Какво искаш?

— Две неща. Искам да осъзнаеш, че Новата империя се въздигна и нищо не може да застане на пътя ѝ. Животът ти, Ариста, свърши. Само след седмици ще бъдеш екзекутирана. А мечтите ти вече са мъртви. Трябва да ги погребеш заедно до тъжните гробчета на Хилфред и Емъри.

Ариста се вцепени.

— Изненадана ли си? При превземането на Ратибор научихме всичко за Емъри. Не им върви на мъжете ти. Първо причини неговата смърт, сега и тази на Хилфред. Черните вдовици биха позеленели от завист.

— А второто? — забеляза моментното му объркване. — Каква е втората причина за бъбренето ни?

— А, да. Искам да узная с кого работеше.

— Хилфред — заради което го уби, забрави ли?

Салдур се усмихна и силно я зашлеви през лицето.

Веригите, приковаващи китките на Ариста, издрънчаха и се изпънаха, когато тя се опита да се защити. Няколко мига той се вслушва в тихия ѝ плач, сетне каза:

— Ти си умно момиче — достатъчно, за да си навлечеш неприятности — но не чак толкова. Хилфред можеше да ти помогне да избягаш. Дори може да те е крил през всички онези седмици, в които те издирвахме. Ала не може да те е вкарал в двореца, нито в този затвор. Той умря, носейки униформата на стражник от четвъртия етаж. Някой от персонала трябва да ти е помогнал да се сдобиеш с нея. Искам да знам кой.

— Нямаше друг. Бяхме само аз и Хилфред.

Салдур отново я удари. Ариста проплака, тялото ѝ се затресе във веригите.

— Не смей да ме лъжеш — каза той, отново вдигайки ръка.

Ариста заговори бързо, за да предотврати удара:

— Казах ти. Бях само аз. Постъпих на работа в двореца като камериерка. Откраднах униформата.

— Зная всичко за превъплъщенията ти в чистачката Елла. Но без помощ не би се докопала до униформата. Трябва да е бил някой с авторитет. Трябва да зная кой е предателят. Кажи. Кой ти помагаше?

Когато тя не отговори, той ѝ нанесе още два удара.

Ариста се сви.

— Престани!

— Кажи ми! — изръмжа Салдур.

— Не, ще я нараните! — изтърси тя.

— Нея?

Осъзнавайки грешката си, Ариста прехапа устна.

— Значи е жена. Това значително намалява броя на вероятностите — Салдур си играеше с ключ, окачен на тънка верижка, която въртеше около пръста си. След няколко минути регентът приклекна и постави фенера на земята. — Трябва ми име, а ти ще ми го кажеш. Зная, че си мислиш, че можеш да отнесеш личността ѝ в гроба, но по-добре е да премислиш, независимо дали я пазиш в тайна от лоялност към нея или за да ми се противопоставиш. Може да ти се струва, че няколко седмици не е много време да си държиш езика зад зъбите, ала започнем ли веднъж, ще се молиш за бърза смърт.

Той отметна косата от лицето ѝ.

— Погледни това лице. Не ми вярваш, нали? Все още тъй наивна. Все още си изпълнено с оптимизъм дете. Водила си толкова разглезен живот като принцеса. Нима смяташ, че животът сред простолюдието в Ратибор или миенето на подове тук са те направили силна? Мислиш, че вече няма какво да губиш, че вече си ударила дъното?

Когато я погали по бузата, Ариста се сгърчи.

— По изражението ти виждам, че все още ти е останала гордост и усещане за благородство. Изобщо не осъзнаваш, колко ниско трябва да паднеш. Довери ми се, Ариста, мога да изтръгна смелостта ти и да пречупя духа ти. Не искаш да узнаеш… колко ниско мога да те завлека.

Нежно я погали по косата, сетне сграбчи кичур и силно наведе главата ѝ назад, принуждавайки я да го погледне. Погледът му изучаваше лицето ѝ.

— Все още си чиста, нали? Все още недокосната, заключена в своята кула по много начини. Подозирам, че нито Емъри, нито Хилфред са се осмелили да легнат с принцеса. Може би трябва да започна с това. Ще уведомя пазачите, че могат да… не, изрично ще им заповядам да те насилват. Това ще направи и двама ни изключително популярни. Те ще поемат допълнителни смени, за да могат да те оскверняват ден и нощ.

4
{"b":"252802","o":1}